Училището сега

           Преди десеттина години сградата на училището започна да се пропуква. Това наложи голямо външно укрепване на  зданието. Изградиха се външни колони на всеки ъгъл и училището беше укрепено с арматура. Измаза се външно с цветен латекс. Вътре стаите се варосаха.

Година след ремонта бяха закупени нови чинове, столове и бюра за класните стаи. Черните дъски бяха заменени с бели, които са дарение от представител на Американския корпус на мира. Откри се компютърен кабинет. Всичко това беше по времето на г-жа Петранка Георгиева-директор на училището.

          След нейната преждевременна смърт г-жа Анета Тренова беше назначена за временно изпълняващ длъжността. Обновяването на сградата продължи. Занемарената зала долу/ бившия физкултурен салон/ се измаза и поднови и сега стана една приятна зала. В нея се провеждат репетициите на извънкласните форми към училището и тържества. Географската площадка  бе възстановена и оцветена. Градинките около нея се изпълниха с цветя. Поръчаха се нови врати за класните стаи. Осъвремени се украсата по коридорите. Класните стаи станаха по-приветливи за учениците. Самите те  се включват  в украсата на своите класни стаи.

         По случай 120 и 125 годишнината на училището бяха изнесени големи концерти в салона на читалището. Зрителите от селото и гостите казваха, че такива концерти не са гледали друг път.

         Училището участва и в други съвременни прояви. Сформира се училищен отбор по футбол, закупиха се нови екипи. Библиотеката се възстанови и започна да работи. Беше спечелен  проект, чрез който  се осигуриха около 1000 книги за библиотеката.

         Последното обновление в сградата са новите врати на класните стаи.

Кратка история

Село Константин е рожба на свободата. Основано е през 1878 година. Първи жители на новосъздаденото село станали около 40 семейства от опожареното и ограбено от турците съседно село Беброво. Признателното население решава новосъздаденото село да носи името на началника на Еленското окръжие при Временното руско управление – щабс капитан (по-късно генерал-майор) Константин Адрианович Рудановский, роден в с. Радул, Черниговска губерния на Украйна. Под негово ръководство се избира мястото на селото и самият той планира правите широки улици, пресичащи се перпендикулярно. Той прави значителни дарения за селото.

Още на следващата година (1879 г.) на дворно място от общината се застроява  двуетажна сграда, вторият етаж на която се използвал за училище. В единствената му стая се събирали учениците от четирите класа. Обучението се води по ланкастърската метода от първия учител и свещеник на селото Димитър Христов от с. Босевци. През 1884 г. е била построена отделна училищна сграда в центъра на селото.

През учебната 1910/1911 година се разкрива прогимназия с І и ІІ клас (или днешни V и VІ клас). Третият клас (VІІ клас) се разкрива след края на Първата световна война.

На 27 юли 1929 г. се полага основният камък за училище на място, подарено от К. А. Рудановский. Новопостроената училищна сграда е осветена и открита на 14.09.1930 г. По това време училището наброява 220 ученици.

През 1962 година се открива и осми клас.

През 1979 г. във връзка със стогодишнината му, училището е удостоено с орден „Св.св. Кирил и Методий” първа степен.

През 2004 година в чест на 125 годишния юбилей учениците и учителите правят препис на  „История славянабългарская” .

През 2009 година в чест на 130 годишния юбилей беше изготвено лого на училището и се възстанови химна на училището по текст на Донка Къдрева и по музика на композитора Борис Ибришимов.

От основаването на училището до края на учебната 2009/20010 година в него са завършили основно образование 2828 ученици.

Информацията е взета от „Нов сборник за историята на село Константин” – Матей Матеев, Димитър Даскалов и спомени на дългогодишния директор на училището Донка Къдрева.